2 abr 2008, 12:17

Борбата на поета

1.7K 0 8

Борбата на поета


Най-тежката борба е вътре

със музата красива, бяла -

със своите крила тъй пъстри

тя и добро, и зло е дала.


Да хванеш своя меч е трудно,

но после трябва да решиш -

власт или обич, жалко или чудно,

и лесно можеш да сгрешиш.


Поетът знае си съдбата

и с бодър глас във тишината

запява свойта чудна песен.

И пътят му не ще е лесен.


Макар и в тръни, и в коприва,

той следва музата мъглива

и през решетки от бодли

изстрелва своите стрели.


Така ще е до сетен ден,

докле поетът устремен

не каже стига - уморих се вече.

И само мъничко човече

в душата му - пречистена и жива,

полека ще започне да изстива.


Това поетът иска, за това се бори,

не за суети и славен прах.

Сърцето си той търси да отвори

и да загърби пъплещия мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И само мъничко човече
    в душата му - пречистена и жива,
    полека ще започне да изстива."
    ......
  • Поздрави Поете и продължавай борбата!
  • Когато лудостта във мислите ми се излее
    не мисля за слава и пари
    а само да дам от себе си
    това което да излезе копнее.
    Страхотно пишеш Нико.
  • Поздравления за истинския ПОЕТ!
  • Много хубав е стиха ти, Нико!
    Поздрави.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....