2 апр. 2008 г., 12:17

Борбата на поета

1.7K 0 8

Борбата на поета


Най-тежката борба е вътре

със музата красива, бяла -

със своите крила тъй пъстри

тя и добро, и зло е дала.


Да хванеш своя меч е трудно,

но после трябва да решиш -

власт или обич, жалко или чудно,

и лесно можеш да сгрешиш.


Поетът знае си съдбата

и с бодър глас във тишината

запява свойта чудна песен.

И пътят му не ще е лесен.


Макар и в тръни, и в коприва,

той следва музата мъглива

и през решетки от бодли

изстрелва своите стрели.


Така ще е до сетен ден,

докле поетът устремен

не каже стига - уморих се вече.

И само мъничко човече

в душата му - пречистена и жива,

полека ще започне да изстива.


Това поетът иска, за това се бори,

не за суети и славен прах.

Сърцето си той търси да отвори

и да загърби пъплещия мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И само мъничко човече
    в душата му - пречистена и жива,
    полека ще започне да изстива."
    ......
  • Поздрави Поете и продължавай борбата!
  • Когато лудостта във мислите ми се излее
    не мисля за слава и пари
    а само да дам от себе си
    това което да излезе копнее.
    Страхотно пишеш Нико.
  • Поздравления за истинския ПОЕТ!
  • Много хубав е стиха ти, Нико!
    Поздрави.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...