Борбата на поета
Борбата на поета
Най-тежката борба е вътре
със музата красива, бяла -
със своите крила тъй пъстри
тя и добро, и зло е дала.
Да хванеш своя меч е трудно,
но после трябва да решиш -
власт или обич, жалко или чудно,
и лесно можеш да сгрешиш.
Поетът знае си съдбата
и с бодър глас във тишината
запява свойта чудна песен.
И пътят му не ще е лесен.
Макар и в тръни, и в коприва,
той следва музата мъглива
и през решетки от бодли
изстрелва своите стрели.
Така ще е до сетен ден,
докле поетът устремен
не каже стига - уморих се вече.
И само мъничко човече
в душата му - пречистена и жива,
полека ще започне да изстива.
Това поетът иска, за това се бори,
не за суети и славен прах.
Сърцето си той търси да отвори
и да загърби пъплещия мрак.
© Нико Ников All rights reserved.
