2.04.2008 г., 12:17

Борбата на поета

1.7K 0 8

Борбата на поета


Най-тежката борба е вътре

със музата красива, бяла -

със своите крила тъй пъстри

тя и добро, и зло е дала.


Да хванеш своя меч е трудно,

но после трябва да решиш -

власт или обич, жалко или чудно,

и лесно можеш да сгрешиш.


Поетът знае си съдбата

и с бодър глас във тишината

запява свойта чудна песен.

И пътят му не ще е лесен.


Макар и в тръни, и в коприва,

той следва музата мъглива

и през решетки от бодли

изстрелва своите стрели.


Така ще е до сетен ден,

докле поетът устремен

не каже стига - уморих се вече.

И само мъничко човече

в душата му - пречистена и жива,

полека ще започне да изстива.


Това поетът иска, за това се бори,

не за суети и славен прах.

Сърцето си той търси да отвори

и да загърби пъплещия мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И само мъничко човече
    в душата му - пречистена и жива,
    полека ще започне да изстива."
    ......
  • Поздрави Поете и продължавай борбата!
  • Когато лудостта във мислите ми се излее
    не мисля за слава и пари
    а само да дам от себе си
    това което да излезе копнее.
    Страхотно пишеш Нико.
  • Поздравления за истинския ПОЕТ!
  • Много хубав е стиха ти, Нико!
    Поздрави.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...