12 nov 2007, 13:03

Борбата в мен

1.4K 0 22

 

Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.

 

Харесва ми сякаш така да живея,
във менe бушуват две личности крайни.                                                      
Едната ме кара от сърце да се смея,
а другата вади нечистотии потайни.

 

Борбата в мен е искренна и честна,         

за знак понякога, така се моля 

и аз не споря, няма да е лесна, 

просто искам да е неговата воля...

 




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Родих се самотна ,
    родих се с тъга ...
    С отдавна написана ,
    нелека съдба !
  • “просто искам да е неговата воля...”

    Щом искаш, ще е Неговата воля.
    В борбата за духа си всеки тук греши,
    ако безгрешни раждаха се на земята,
    Той нямаше да дойде да ни утеши!

    А "От нас не се иска непременно да успеем, иска се само да опитаме!" (Майка Тереза)
    Поздравления, Ани!
  • "...Страхувам се истински да вярвам във Бога,
    повярвам ли, трябва да спра да греша..."

    Я това...колко ми е познато усещане!..
    (горд атеист) Аз!
  • Ех, младост, младост !!! Щастливи борби ... Поздравления !
  • Вътрешните терзания на човека са най-сериозни. Мисля, че всеки човек се е сблъсквал с този проблем, особено в нашето съвремие, когато изкушенията са все повече и повече и все по-неустоими.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...