12 нояб. 2007 г., 13:03

Борбата в мен

1.4K 0 22

 

Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.

 

Харесва ми сякаш така да живея,
във менe бушуват две личности крайни.                                                      
Едната ме кара от сърце да се смея,
а другата вади нечистотии потайни.

 

Борбата в мен е искренна и честна,         

за знак понякога, така се моля 

и аз не споря, няма да е лесна, 

просто искам да е неговата воля...

 




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Родих се самотна ,
    родих се с тъга ...
    С отдавна написана ,
    нелека съдба !
  • “просто искам да е неговата воля...”

    Щом искаш, ще е Неговата воля.
    В борбата за духа си всеки тук греши,
    ако безгрешни раждаха се на земята,
    Той нямаше да дойде да ни утеши!

    А "От нас не се иска непременно да успеем, иска се само да опитаме!" (Майка Тереза)
    Поздравления, Ани!
  • "...Страхувам се истински да вярвам във Бога,
    повярвам ли, трябва да спра да греша..."

    Я това...колко ми е познато усещане!..
    (горд атеист) Аз!
  • Ех, младост, младост !!! Щастливи борби ... Поздравления !
  • Вътрешните терзания на човека са най-сериозни. Мисля, че всеки човек се е сблъсквал с този проблем, особено в нашето съвремие, когато изкушенията са все повече и повече и все по-неустоими.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...