Nov 12, 2007, 1:03 PM

Борбата в мен

1.4K 0 22

 

Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.

 

Харесва ми сякаш така да живея,
във менe бушуват две личности крайни.                                                      
Едната ме кара от сърце да се смея,
а другата вади нечистотии потайни.

 

Борбата в мен е искренна и честна,         

за знак понякога, така се моля 

и аз не споря, няма да е лесна, 

просто искам да е неговата воля...

 




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Родих се самотна ,
    родих се с тъга ...
    С отдавна написана ,
    нелека съдба !
  • “просто искам да е неговата воля...”

    Щом искаш, ще е Неговата воля.
    В борбата за духа си всеки тук греши,
    ако безгрешни раждаха се на земята,
    Той нямаше да дойде да ни утеши!

    А "От нас не се иска непременно да успеем, иска се само да опитаме!" (Майка Тереза)
    Поздравления, Ани!
  • "...Страхувам се истински да вярвам във Бога,
    повярвам ли, трябва да спра да греша..."

    Я това...колко ми е познато усещане!..
    (горд атеист) Аз!
  • Ех, младост, младост !!! Щастливи борби ... Поздравления !
  • Вътрешните терзания на човека са най-сериозни. Мисля, че всеки човек се е сблъсквал с този проблем, особено в нашето съвремие, когато изкушенията са все повече и повече и все по-неустоими.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...