12.11.2007 г., 13:03

Борбата в мен

1.4K 0 22

 

Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.

 

Харесва ми сякаш така да живея,
във менe бушуват две личности крайни.                                                      
Едната ме кара от сърце да се смея,
а другата вади нечистотии потайни.

 

Борбата в мен е искренна и честна,         

за знак понякога, така се моля 

и аз не споря, няма да е лесна, 

просто искам да е неговата воля...

 




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Родих се самотна ,
    родих се с тъга ...
    С отдавна написана ,
    нелека съдба !
  • “просто искам да е неговата воля...”

    Щом искаш, ще е Неговата воля.
    В борбата за духа си всеки тук греши,
    ако безгрешни раждаха се на земята,
    Той нямаше да дойде да ни утеши!

    А "От нас не се иска непременно да успеем, иска се само да опитаме!" (Майка Тереза)
    Поздравления, Ани!
  • "...Страхувам се истински да вярвам във Бога,
    повярвам ли, трябва да спра да греша..."

    Я това...колко ми е познато усещане!..
    (горд атеист) Аз!
  • Ех, младост, младост !!! Щастливи борби ... Поздравления !
  • Вътрешните терзания на човека са най-сериозни. Мисля, че всеки човек се е сблъсквал с този проблем, особено в нашето съвремие, когато изкушенията са все повече и повече и все по-неустоими.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...