Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
11 may 2019, 15:29

Боядисано яйце

  Poesía » Civil
1.7K 2 8

Едно яйце се търкаля на паважа. 

От "сой" ще кажа. 

Беше синьо - позеленя, 

сега в червено засия

 

Отново с приготвена кесия

ще събира "милостиня" 

и заповеди веч раздава, 

стоманата калява. 

 

Законът му го позволява. 

Глупавите кокошки кълват

трошички от трапезата богата. 

Залъкът корав знам, че им присяда. 

 

Тъй им се пада! 

Живеят в свойта слепота

и клякат, клякат до изнемога! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0