Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
11 may 2019, 15:29

Боядисано яйце

  Poesía » Civil
1.7K 2 8

Едно яйце се търкаля на паважа. 

От "сой" ще кажа. 

Беше синьо - позеленя, 

сега в червено засия

 

Отново с приготвена кесия

ще събира "милостиня" 

и заповеди веч раздава, 

стоманата калява. 

 

Законът му го позволява. 

Глупавите кокошки кълват

трошички от трапезата богата. 

Залъкът корав знам, че им присяда. 

 

Тъй им се пада! 

Живеят в свойта слепота

и клякат, клякат до изнемога! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0