Едно яйце се търкаля на паважа.
От "сой" ще кажа.
Беше синьо - позеленя,
сега в червено засия
Отново с приготвена кесия
ще събира "милостиня"
и заповеди веч раздава,
стоманата калява.
Законът му го позволява.
Глупавите кокошки кълват
трошички от трапезата богата.
Залъкът корав знам, че им присяда.
Тъй им се пада!
Живеят в свойта слепота
и клякат, клякат до изнемога!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
