Едно яйце се търкаля на паважа.
От "сой" ще кажа.
Беше синьо - позеленя,
сега в червено засия
Отново с приготвена кесия
ще събира "милостиня"
и заповеди веч раздава,
стоманата калява.
Законът му го позволява.
Глупавите кокошки кълват
трошички от трапезата богата.
Залъкът корав знам, че им присяда.
Тъй им се пада!
Живеят в свойта слепота
и клякат, клякат до изнемога!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени