С бодра стъпка, с "морски" тен,
в ранно утро, ден след ден
всеки тръгва устремен
към блоковете на Мараш
да бере домати на тараш.

Всяка сутрин Жельо,
с мотор или пък пеш,
посреща ни с повеля:
"червено да береш".

Бай Стоян, Иван, Драган
кусур не ни намират:
отдолу може по-зелено,
отгоре да е най-червено.

Такъв съвет ни дават
и не се престарават.
Със тях живот живеем
и песен даже пеем.

Във адски вятър или жега
всеки нормата достига,
а имаме дори такива,
които две норми постигат.

Последен ден берем домати,
но имала глава да пати:
запръска дъжд, на учениците
се огънаха редиците.

Сбогом вече, Мараш и домати,
догодина, да е здраве,
с ученическите бригади
ще си изпълните плана.

С другарите от АПК-а
от години е все така:
те доволни са от нас -
"аман от вас, аман за вас!"