19 mar 2008, 14:02

Бригадирски делници

923 0 0
С бодра стъпка, с "морски" тен,
в ранно утро, ден след ден
всеки тръгва устремен
към блоковете на Мараш
да бере домати на тараш.

Всяка сутрин Жельо,
с мотор или пък пеш,
посреща ни с повеля:
"червено да береш".

Бай Стоян, Иван, Драган
кусур не ни намират:
отдолу може по-зелено,
отгоре да е най-червено.

Такъв съвет ни дават
и не се престарават.
Със тях живот живеем
и песен даже пеем.

Във адски вятър или жега
всеки нормата достига,
а имаме дори такива,
които две норми постигат.

Последен ден берем домати,
но имала глава да пати:
запръска дъжд, на учениците
се огънаха редиците.

Сбогом вече, Мараш и домати,
догодина, да е здраве,
с ученическите бригади
ще си изпълните плана.

С другарите от АПК-а
от години е все така:
те доволни са от нас -
"аман от вас, аман за вас!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...