19 мар. 2008 г., 14:02

Бригадирски делници

935 0 0
С бодра стъпка, с "морски" тен,
в ранно утро, ден след ден
всеки тръгва устремен
към блоковете на Мараш
да бере домати на тараш.

Всяка сутрин Жельо,
с мотор или пък пеш,
посреща ни с повеля:
"червено да береш".

Бай Стоян, Иван, Драган
кусур не ни намират:
отдолу може по-зелено,
отгоре да е най-червено.

Такъв съвет ни дават
и не се престарават.
Със тях живот живеем
и песен даже пеем.

Във адски вятър или жега
всеки нормата достига,
а имаме дори такива,
които две норми постигат.

Последен ден берем домати,
но имала глава да пати:
запръска дъжд, на учениците
се огънаха редиците.

Сбогом вече, Мараш и домати,
догодина, да е здраве,
с ученическите бригади
ще си изпълните плана.

С другарите от АПК-а
от години е все така:
те доволни са от нас -
"аман от вас, аман за вас!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...