19.03.2008 г., 14:02

Бригадирски делници

925 0 0
С бодра стъпка, с "морски" тен,
в ранно утро, ден след ден
всеки тръгва устремен
към блоковете на Мараш
да бере домати на тараш.

Всяка сутрин Жельо,
с мотор или пък пеш,
посреща ни с повеля:
"червено да береш".

Бай Стоян, Иван, Драган
кусур не ни намират:
отдолу може по-зелено,
отгоре да е най-червено.

Такъв съвет ни дават
и не се престарават.
Със тях живот живеем
и песен даже пеем.

Във адски вятър или жега
всеки нормата достига,
а имаме дори такива,
които две норми постигат.

Последен ден берем домати,
но имала глава да пати:
запръска дъжд, на учениците
се огънаха редиците.

Сбогом вече, Мараш и домати,
догодина, да е здраве,
с ученическите бригади
ще си изпълните плана.

С другарите от АПК-а
от години е все така:
те доволни са от нас -
"аман от вас, аман за вас!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...