1 sept 2021, 0:30

Бризът

  Poesía » Otra
740 3 14

Вятърът ме гали по гърба,
вярвам - след поредната си криза.
Казват, че навярно е съдба,
флирт да имаш заедно със бриза.

 

Някъде разбиват се вълни,
пясъкът в пространството навлиза.
Както и да гледаш отстрани -
вътре си чрез любовта на бриза.

 

Някъде развяват се платна,
пяната е сетната им риза.
Раковини шепнат тишина...
а на теб - любовни думи бризът.

 

Мъчи се морето и бучи,
с приказки на пясъка излиза.
Спрян на топло в нечии очи,
синеок се кротва с котва бризът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за отразяването им под стиха ми!
    Инче-Калинче, да, имам предвид вътре в емоцията. Иначе, ако е вътре в мен ще се подразбира леко грозно.
    Георги, благодаря за включването ти. Имахме нужда от малко мъжка енергия.
  • Чудесно.
  • Лее се свободно като морска вълна под такта на бриза. Сякаш влизам в морска песен с припев, в който се лее любовта на бриза към лирическата героиня. Човек може да се потопи в стиха и да усети блажения бавен ритъм с вкус на споделено щастие
  • Обичам бризът да ме гали по гърба😊
  • "вътре си", в смисъл "в себе си" ? или по-скоро вътре в картината, в емоцията..

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...