Eleya (Елия)
206 431
1.09.2021 г., 0:30 ч.

Бризът 

  Поезия » Друга
527 3 14

Вятърът ме гали по гърба,
вярвам - след поредната си криза.
Казват, че навярно е съдба,
флирт да имаш заедно със бриза.

 

Някъде разбиват се вълни,
пясъкът в пространството навлиза.
Както и да гледаш отстрани -
вътре си чрез любовта на бриза.

 

Някъде развяват се платна,
пяната е сетната им риза.
Раковини шепнат тишина...
а на теб - любовни думи бризът.

 

Мъчи се морето и бучи,
с приказки на пясъка излиза.
Спрян на топло в нечии очи,
синеок се кротва с котва бризът.

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за отразяването им под стиха ми!
    Инче-Калинче, да, имам предвид вътре в емоцията. Иначе, ако е вътре в мен ще се подразбира леко грозно.
    Георги, благодаря за включването ти. Имахме нужда от малко мъжка енергия.
  • Чудесно.
  • Лее се свободно като морска вълна под такта на бриза. Сякаш влизам в морска песен с припев, в който се лее любовта на бриза към лирическата героиня. Човек може да се потопи в стиха и да усети блажения бавен ритъм с вкус на споделено щастие
  • Обичам бризът да ме гали по гърба😊
  • "вътре си", в смисъл "в себе си" ? или по-скоро вътре в картината, в емоцията..
  • Чудесна поанта! Личи си, че с морето се обичате!😄
  • Много образно!
  • Видях го като картина. Браво!
  • Ах, този бриз 😊
  • Интелектуално издържано. Поздрави
  • Съгласна съм с констатацията ти, точно така е. И последното ти изречение бих го повторила от свое име.
  • Благодаря!
    Щураче, да, липсва емоцията, защото е съзерцателно, нищо повече.
    Но ще ти дам такъв пример. Работя като редактор и редактирах една стихосбирка, която на стотина страници беше общо взето следното: Обичам те! Не ме обичаш? И аз не те обичам! Обичай ме... И т. н. Емоции - та дрънка отвсякъде. Познай какво се случи? 300 бройки авторът реализира само за един месец. Читателят е гладен за глупави емоции, защото е като енергиен вампир.
    Е, каква ми е мисълта ли? Храна за чуждите аури ще подавам, когато аз реша, не когато ми я искат.
    Благодаря отново.
  • Красиво като текст и технически издържано, но само толкова. Не вълнува, няма емоции, живот няма, като красив труп е
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??