Бризът
Вятърът ме гали по гърба,
вярвам - след поредната си криза.
Казват, че навярно е съдба,
флирт да имаш заедно със бриза.
Някъде разбиват се вълни,
пясъкът в пространството навлиза.
Както и да гледаш отстрани -
вътре си чрез любовта на бриза.
Някъде развяват се платна,
пяната е сетната им риза.
Раковини шепнат тишина...
а на теб - любовни думи бризът.
Мъчи се морето и бучи,
с приказки на пясъка излиза.
Спрян на топло в нечии очи,
синеок се кротва с котва бризът.
© Елия All rights reserved.
