Потрепваш тихо като летен полъх.
И леко се издигаш - като мараня.
Дъхът ти ме обгръща като броня
и прогаря в мене дупчици тъга.
Изчезваш като мъничка светулка в мрака.
Отлиташ сред безкрайните мечти.
И тръгваш - все на юг, към свободата,
преплетена сред сутрешни мъгли.
Навяваш спомени от старите албуми,
където снимките заключени мълчат.
И свириш блуса на изтръгнатите струни,
които зад целувките ни в дисонанс звънят...