18 jul 2023, 23:26

Броня 

  Poesía
172 1 4

Потрепваш тихо като летен полъх. 

И леко се издигаш - като мараня.

Дъхът ти ме обгръща като броня

и прогаря в мене дупчици тъга. 

 

Изчезваш като мъничка светулка в мрака. 

Отлиташ сред безкрайните мечти. 

И тръгваш - все на юг, към свободата,

преплетена сред сутрешни мъгли. 

 

Навяваш спомени от старите албуми,

където снимките заключени мълчат. 

И свириш блуса на изтръгнатите струни, 

които зад целувките ни в дисонанс звънят...

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??