18.07.2023 г., 23:26 ч.

Броня 

  Поезия
273 1 4

Потрепваш тихо като летен полъх. 

И леко се издигаш - като мараня.

Дъхът ти ме обгръща като броня

и прогаря в мене дупчици тъга. 

 

Изчезваш като мъничка светулка в мрака. 

Отлиташ сред безкрайните мечти. 

И тръгваш - все на юг, към свободата,

преплетена сред сутрешни мъгли. 

 

Навяваш спомени от старите албуми,

където снимките заключени мълчат. 

И свириш блуса на изтръгнатите струни, 

които зад целувките ни в дисонанс звънят...

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??