iliqnakzkz (Илияна Димова)
54 26
14 ene 2021, 9:38

Бръшлянови нишки 

  Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra
283 0 2

Бръшляновите нишки,

като вени  бяха превзели

тялото на царския дъб.

 

Обвили бяха старата му кора,

като пиявици.

Усукваха се и се спускаха

вред цялото дърво.

 

Той си седеше

Там

Мъдър

Стар

 

Някога съставна част от магията на

Великата българска гора.

Днес един от последните,

който ни напомня за дълговечното

ѝ величаво минало.

 

Колко ли години, месеци, дни, секунди

го делят от това сам да се превърне в спомен?

Или ние сме по-близо до спомен?-

Кой знае?

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, но едното върви с другото, упадъкът с растежа... зенитът с надира.. при старите общества има поява, развитие, разцвет и упадък. Природа ли, човека не е ли природа, защо се отделяме..
  • Трябва ли да се намесваме в цикъла на природата си мисля аз, разрушението съгражда ли? Кой знае
Propuestas
: ??:??