14.01.2021 г., 9:38

Бръшлянови нишки

746 0 2

Бръшляновите нишки,

като вени  бяха превзели

тялото на царския дъб.

 

Обвили бяха старата му кора,

като пиявици.

Усукваха се и се спускаха

вред цялото дърво.

 

Той си седеше

Там

Мъдър

Стар

 

Някога съставна част от магията на

Великата българска гора.

Днес един от последните,

който ни напомня за дълговечното

ѝ величаво минало.

 

Колко ли години, месеци, дни, секунди

го делят от това сам да се превърне в спомен?

Или ние сме по-близо до спомен?-

Кой знае?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, но едното върви с другото, упадъкът с растежа... зенитът с надира.. при старите общества има поява, развитие, разцвет и упадък. Природа ли, човека не е ли природа, защо се отделяме..
  • Трябва ли да се намесваме в цикъла на природата си мисля аз, разрушението съгражда ли? Кой знае

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...