14 янв. 2021 г., 09:38

Бръшлянови нишки

758 0 2

Бръшляновите нишки,

като вени  бяха превзели

тялото на царския дъб.

 

Обвили бяха старата му кора,

като пиявици.

Усукваха се и се спускаха

вред цялото дърво.

 

Той си седеше

Там

Мъдър

Стар

 

Някога съставна част от магията на

Великата българска гора.

Днес един от последните,

който ни напомня за дълговечното

ѝ величаво минало.

 

Колко ли години, месеци, дни, секунди

го делят от това сам да се превърне в спомен?

Или ние сме по-близо до спомен?-

Кой знае?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, но едното върви с другото, упадъкът с растежа... зенитът с надира.. при старите общества има поява, развитие, разцвет и упадък. Природа ли, човека не е ли природа, защо се отделяме..
  • Трябва ли да се намесваме в цикъла на природата си мисля аз, разрушението съгражда ли? Кой знае

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...