iliqnakzkz (Илияна Димова)
54 26
Jan 14, 2021, 9:38 AM

Бръшлянови нишки 

  Poetry » Phylosophy, Free verse, Other
403 0 2

Бръшляновите нишки,

като вени  бяха превзели

тялото на царския дъб.

 

Обвили бяха старата му кора,

като пиявици.

Усукваха се и се спускаха

вред цялото дърво.

 

Той си седеше

Там

Мъдър

Стар

 

Някога съставна част от магията на

Великата българска гора.

Днес един от последните,

който ни напомня за дълговечното

ѝ величаво минало.

 

Колко ли години, месеци, дни, секунди

го делят от това сам да се превърне в спомен?

Или ние сме по-близо до спомен?-

Кой знае?

© Илияна Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, но едното върви с другото, упадъкът с растежа... зенитът с надира.. при старите общества има поява, развитие, разцвет и упадък. Природа ли, човека не е ли природа, защо се отделяме..
  • Трябва ли да се намесваме в цикъла на природата си мисля аз, разрушението съгражда ли? Кой знае
Random works
: ??:??