10 jul 2013, 22:15

Буквар за начинаещи летовници

  Poesía » Otra
895 0 12

Почесва нос смълчаният следобед

във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...

От най-високото на ореха - ехидно главоболие

полюшва се като жена, отказала интимност…

 

Крайбрежната соната във вечерна рокля

разпъва къдри по арфата на необятното…

Притичват негримирани илюзии - целувки незакотвени

и изчезват като шепот в разголените пазви…

 

Прелива от възторг завесата на синевата.

Неадресирана любов пулсира

на залеза в напуканите устни

и само гларуси необразовани –

със свойто седмо чувство,

съзират бледите светкавици

в провала на нощта…



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...