Jul 10, 2013, 10:15 PM

Буквар за начинаещи летовници 

  Poetry » Other
692 0 12

Почесва нос смълчаният следобед

във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...

От най-високото на ореха - ехидно главоболие

полюшва се като жена, отказала интимност…

 

Крайбрежната соната във вечерна рокля

разпъва къдри по арфата на необятното…

Притичват негримирани илюзии - целувки незакотвени

и изчезват като шепот в разголените пазви…

 

Прелива от възторг завесата на синевата.

Неадресирана любов пулсира

на залеза в напуканите устни

и само гларуси необразовани –

със свойто седмо чувство,

съзират бледите светкавици

в провала на нощта…



© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??