Jul 10, 2013, 10:15 PM

Буквар за начинаещи летовници

  Poetry » Other
890 0 12

Почесва нос смълчаният следобед

във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...

От най-високото на ореха - ехидно главоболие

полюшва се като жена, отказала интимност…

 

Крайбрежната соната във вечерна рокля

разпъва къдри по арфата на необятното…

Притичват негримирани илюзии - целувки незакотвени

и изчезват като шепот в разголените пазви…

 

Прелива от възторг завесата на синевата.

Неадресирана любов пулсира

на залеза в напуканите устни

и само гларуси необразовани –

със свойто седмо чувство,

съзират бледите светкавици

в провала на нощта…



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...