Jul 10, 2013, 10:15 PM

Буквар за начинаещи летовници

  Poetry » Other
893 0 12

Почесва нос смълчаният следобед

във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...

От най-високото на ореха - ехидно главоболие

полюшва се като жена, отказала интимност…

 

Крайбрежната соната във вечерна рокля

разпъва къдри по арфата на необятното…

Притичват негримирани илюзии - целувки незакотвени

и изчезват като шепот в разголените пазви…

 

Прелива от възторг завесата на синевата.

Неадресирана любов пулсира

на залеза в напуканите устни

и само гларуси необразовани –

със свойто седмо чувство,

съзират бледите светкавици

в провала на нощта…



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...