10.07.2013 г., 22:15 ч.

Буквар за начинаещи летовници 

  Поезия » Друга
624 0 11

Почесва нос смълчаният следобед

във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...

От най-високото на ореха - ехидно главоболие

полюшва се като жена, отказала интимност…

 

Крайбрежната соната във вечерна рокля

разпъва къдри по арфата на необятното…

Притичват негримирани илюзии - целувки незакотвени

и изчезват като шепот в разголените пазви…

 

Прелива от възторг завесата на синевата.

Неадресирана любов пулсира

на залеза в напуканите устни

и само гларуси необразовани –

със свойто седмо чувство,

съзират бледите светкавици

в провала на нощта…



© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??