18 ene 2016, 12:42

Бумеранг

  Poesía » Otra
517 0 2

Всичко му се връща на човека!

Сълзите в чуждите очи...

Дори неволите,

който предизвикали са

в теб насмешка.

Връща ти се,

връща ти се дни.

 

Сега самотно в стаята седиш,

въздишаш трудно ти е зная.

Но то е предизвикано от теб,

от мислите ти и твойте потреби.

 

Не се сърди,на никого не се

сърди...Дори на себе си

прости.

Защото в този свят не всичко,

е мечти то също е и болка,

и сълзи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...