18.01.2016 г., 12:42

Бумеранг

515 0 2

Всичко му се връща на човека!

Сълзите в чуждите очи...

Дори неволите,

който предизвикали са

в теб насмешка.

Връща ти се,

връща ти се дни.

 

Сега самотно в стаята седиш,

въздишаш трудно ти е зная.

Но то е предизвикано от теб,

от мислите ти и твойте потреби.

 

Не се сърди,на никого не се

сърди...Дори на себе си

прости.

Защото в този свят не всичко,

е мечти то също е и болка,

и сълзи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...