Защо ли днес съм непокорна, бушуват в мене сто вълни, не тиха, нито пък спокойна, а стрялкат се стрели в обичните очи. Понякога аз себе си не мога да позная, къде изгубвам благостта, и вместо бурята да обуздая, оставям я напълно да се разрази. Излиза силно, като хала, помита пепел и изсъхнали листа, завихря се стремглаво и захвърля, за да проблесне слънце в мисълта. Със злото в себе си се боря, то част било от същността, чрез бурята бушуваща, проправям пътека... за добрата си страна.
Страхотно, Таня! Всеки си има добра и лоша страна, наистина злото е част от същността! Пък и аз познах и себе си в този стих, защото понякога съм като буря! Подрави!
"Излиза силно,
като хала,
помита пепел и
изсъхнали листа,
завихря се стремглаво
и захвърля,
за да проблесне слънце
в мисълта."
Във всеки един от нас понякога бушуват бури, но винаги проблясва слънце, и това е хубавото!
Поздрав Таничка!
Достигнала си едно от най-трудните неща...
*Със злото в себе си
се боря,
то част било
от същността,
чрез бурята бушуваща,
проправям
пътека...
за добрата си страна.*
Напомня ми за стих на Венда Райкова ''Днес се харесвам такава-дръпната,груба и зла,за кафенета не ставам ,нито за дума добра...''Имаме и такива дни,много хубав стих,Танче!!!!
проправям
пътека ...
за добрата си страна.
Мила моя, Танечка, цял живот все тази пътека проправям и още не съм стигнала до себе си.Много ме трогна този стих, твоята душевност ми е много,много близка. Целувам те с обич , Танечка.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!