БУРЯ
Защо ли днес
съм непокорна,
бушуват в мене
сто вълни,
не тиха,
нито пък спокойна,
а стрялкат се стрели
в обичните очи.
Понякога аз себе си
не мога да позная,
къде изгубвам
благостта,
и вместо бурята
да обуздая,
оставям я напълно
да се разрази.
Излиза силно,
като хала,
помита пепел и
изсъхнали листа,
завихря се стремглаво
и захвърля,
за да проблесне слънце
в мисълта.
Със злото в себе си
се боря,
то част било
от същността,
чрез бурята бушуваща,
проправям
пътека...
за добрата си страна.
съм непокорна,
бушуват в мене
сто вълни,
не тиха,
нито пък спокойна,
а стрялкат се стрели
в обичните очи.
Понякога аз себе си
не мога да позная,
къде изгубвам
благостта,
и вместо бурята
да обуздая,
оставям я напълно
да се разрази.
Излиза силно,
като хала,
помита пепел и
изсъхнали листа,
завихря се стремглаво
и захвърля,
за да проблесне слънце
в мисълта.
Със злото в себе си
се боря,
то част било
от същността,
чрез бурята бушуваща,
проправям
пътека...
за добрата си страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
