17 сент. 2007 г., 11:57

БУРЯ

3.2K 1 32
Защо ли днес
съм непокорна,
бушуват в мене
сто вълни,
не тиха,
нито пък спокойна,
а  стрялкат се стрели
в обичните очи.
Понякога аз себе си
не мога да позная,
къде изгубвам
благостта,
и вместо бурята
да обуздая,
оставям я напълно
да се разрази.
Излиза силно,
като хала,
помита пепел и
изсъхнали листа,
завихря се стремглаво
и захвърля,
за да проблесне слънце
в мисълта.
Със злото в себе си
се боря,
то част било
от същността,
чрез бурята бушуваща,
проправям
пътека...
за добрата си страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...