БУРЯ
Защо ли днес
съм непокорна,
бушуват в мене
сто вълни,
не тиха,
нито пък спокойна,
а стрялкат се стрели
в обичните очи.
Понякога аз себе си
не мога да позная,
къде изгубвам
благостта,
и вместо бурята
да обуздая,
оставям я напълно
да се разрази.
Излиза силно,
като хала,
помита пепел и
изсъхнали листа,
завихря се стремглаво
и захвърля,
за да проблесне слънце
в мисълта.
Със злото в себе си
се боря,
то част било
от същността,
чрез бурята бушуваща,
проправям
пътека...
за добрата си страна.
съм непокорна,
бушуват в мене
сто вълни,
не тиха,
нито пък спокойна,
а стрялкат се стрели
в обичните очи.
Понякога аз себе си
не мога да позная,
къде изгубвам
благостта,
и вместо бурята
да обуздая,
оставям я напълно
да се разрази.
Излиза силно,
като хала,
помита пепел и
изсъхнали листа,
завихря се стремглаво
и захвърля,
за да проблесне слънце
в мисълта.
Със злото в себе си
се боря,
то част било
от същността,
чрез бурята бушуваща,
проправям
пътека...
за добрата си страна.
© Таня Мезева All rights reserved.
