Душата ми на облак се превърна. Тъй тъмен беше и могъщ... И се сгъстяваше, сгъстяваше... И тягостно ми ставаше като пред буря. Светкавици сърцето ми разсякоха. Кърваво червено в миг ме ослепи. И сякаш в този миг на мястото остана дупка. И празно беше... А душата, надвесила се мрачно, ме следеше. Завърташе се и въртеше се... въртеше... Но после за секунда спря. Облакът разцепи се, небето затрещя! И капна капка, капна втора... Отрони се кристален дъжд. Сърцето се наливаше догоре. И пълно беше до преливане... А облачето се смали, изчезна. Олекна ми и тихичко заспах. Душата бе намерила спокойствие... Но бурята ще се завърне пак!
Невероятно стихотворение,
мила Александра!Те бурите
в душата никога не отминават,
затова се радваме на малкото
красиви и спокойни мигове. С много обич.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.