Oct 27, 2007, 12:00 AM

Буря

  Poetry
1.4K 0 16
Душата ми на облак се превърна.
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха.
Кърваво червено в миг ме ослепи.
И сякаш в този миг на мястото остана дупка.
И празно беше...
А душата, надвесила се мрачно, ме следеше.
Завърташе се и въртеше се... въртеше...
Но после за секунда спря.
Облакът разцепи се, небето затрещя!
И капна капка, капна втора...
Отрони се кристален дъжд.
Сърцето се наливаше догоре.
И пълно беше до преливане...
А облачето се смали, изчезна.
Олекна ми и тихичко заспах.
Душата бе намерила спокойствие...
Но бурята ще се завърне пак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...