Буря
Душата ми на облак се превърна.
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха.
Кърваво червено в миг ме ослепи.
И сякаш в този миг на мястото остана дупка.
И празно беше...
А душата, надвесила се мрачно, ме следеше.
Завърташе се и въртеше се... въртеше...
Но после за секунда спря.
Облакът разцепи се, небето затрещя!
И капна капка, капна втора...
Отрони се кристален дъжд.
Сърцето се наливаше догоре.
И пълно беше до преливане...
А облачето се смали, изчезна.
Олекна ми и тихичко заспах.
Душата бе намерила спокойствие...
Но бурята ще се завърне пак!
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха.
Кърваво червено в миг ме ослепи.
И сякаш в този миг на мястото остана дупка.
И празно беше...
А душата, надвесила се мрачно, ме следеше.
Завърташе се и въртеше се... въртеше...
Но после за секунда спря.
Облакът разцепи се, небето затрещя!
И капна капка, капна втора...
Отрони се кристален дъжд.
Сърцето се наливаше догоре.
И пълно беше до преливане...
А облачето се смали, изчезна.
Олекна ми и тихичко заспах.
Душата бе намерила спокойствие...
Но бурята ще се завърне пак!
© Александра Михалева All rights reserved.
Благодаря, Марияна! Поздрави и на теб!
