17 may 2009, 0:52

Буря

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Буря

 

Черни късове небе скриха слънцето

начумерени, яростни, зли.

Разкъса светкавица небосвода

и после той се взриви.

 

Мощни капки се блъскат в асфалта,

покриви дрънчат и коли,

хора се сгушили под чардака

и чакат да превали.

 

Вървя под дъжда за нийде не тръгнала,

начумерена, яростна, зла.

Влива се в мене небето

и аз се превръщам във капка вода.

 

Ще премине бурята, ще утихна,

знам...

Знам, че след буря е хубаво.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...