17 may 2009, 0:52

Буря

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Буря

 

Черни късове небе скриха слънцето

начумерени, яростни, зли.

Разкъса светкавица небосвода

и после той се взриви.

 

Мощни капки се блъскат в асфалта,

покриви дрънчат и коли,

хора се сгушили под чардака

и чакат да превали.

 

Вървя под дъжда за нийде не тръгнала,

начумерена, яростна, зла.

Влива се в мене небето

и аз се превръщам във капка вода.

 

Ще премине бурята, ще утихна,

знам...

Знам, че след буря е хубаво.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...