May 17, 2009, 12:52 AM

Буря

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Буря

 

Черни късове небе скриха слънцето

начумерени, яростни, зли.

Разкъса светкавица небосвода

и после той се взриви.

 

Мощни капки се блъскат в асфалта,

покриви дрънчат и коли,

хора се сгушили под чардака

и чакат да превали.

 

Вървя под дъжда за нийде не тръгнала,

начумерена, яростна, зла.

Влива се в мене небето

и аз се превръщам във капка вода.

 

Ще премине бурята, ще утихна,

знам...

Знам, че след буря е хубаво.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...