17.05.2009 г., 0:52

Буря

1.1K 0 2

Буря

 

Черни късове небе скриха слънцето

начумерени, яростни, зли.

Разкъса светкавица небосвода

и после той се взриви.

 

Мощни капки се блъскат в асфалта,

покриви дрънчат и коли,

хора се сгушили под чардака

и чакат да превали.

 

Вървя под дъжда за нийде не тръгнала,

начумерена, яростна, зла.

Влива се в мене небето

и аз се превръщам във капка вода.

 

Ще премине бурята, ще утихна,

знам...

Знам, че след буря е хубаво.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...