10 sept 2021, 12:17

Бурята в мен 

  Poesía » De amor
255 1 4

Небето се пропука от тъга, 

реките със сълзите си напълни, 

а вятърът си свири със уста 

и бяга между копията - мълнии. 

 

Дърветата със клоните изтриват 

на облаците гневни сивотата. 

С листата си обрулени попиват 

дъждовните сълзи на небесата. 

 

Небето в мене болката изплака, 

остана само сянка от тъга, 

за да напомня времето, когато 

бях сляпа пленница на любовта. 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Редакторът на телефона пак се е намесил:
    отделяш, не - отделят.
    Скитнице, и на теб благодаря, че скиташ и по моята страничка!
  • Бурята в душата...
    И на мен ми хареса!
  • Благодаря, че отделят време за мен!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??