Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват
на облаците гневни сивотата.
С листата си обрулени попиват
дъждовните сълзи на небесата.
Небето в мене болката изплака,
остана само сянка от тъга,
за да напомня времето, когато
бях сляпа пленница на любовта.
© Nina Sarieva All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
