14 abr 2007, 18:19

Бягство

  Poesía
774 0 8
  
 

ОЧАКВАХ
да се срути утрото,
звездите във очите ни да паднат,
луната да одраска полировката
на масата от тъмен махагон,
да се взриви на полилея слънцето
и да угасне нейде - зад тапетите
със цвят на пепел и със мирис прашен.
ОЧАКВАХ,
покрай думите задъхани,
в пулсации сърдечни да се лутаме,
разплитайки аритмии от чувства,
недоизказани до днес на глас...
Да паднат всички камъни от шиите,
прокъсали на нормите въжето
и вчерашните ни души-удавници
да счупят яйцевидния всемир,
начало и завършек на безкрая...
Такава обич истински
ОЧАКВАХ.
Навярно ти, привикнал със стените,
зад сивия панел душа заключил,
край томчетата скучни на класици
и чаша, през стъклото на която
не би могъл да различиш
по качество
помията от лукса...
не си готов... за мен.
И вече -
зад полировката на масата от черен махагон
ме гледа не лицето ми,
а някаква неясна, от лъскавост размазана
новодобита същност
и мен ме няма в стаята.
Отдавна хвърлих ключа през рамо
и избягах.
Душата си да търся.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...