ОЧАКВАХ
да се срути утрото,
звездите във очите ни да паднат,
луната да одраска полировката
на масата от тъмен махагон,
да се взриви на полилея слънцето
и да угасне нейде - зад тапетите
със цвят на пепел и със мирис прашен.
ОЧАКВАХ,
покрай думите задъхани,
в пулсации сърдечни да се лутаме,
разплитайки аритмии от чувства, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up