Apr 14, 2007, 6:19 PM

Бягство

  Poetry
775 0 8
  
 

ОЧАКВАХ
да се срути утрото,
звездите във очите ни да паднат,
луната да одраска полировката
на масата от тъмен махагон,
да се взриви на полилея слънцето
и да угасне нейде - зад тапетите
със цвят на пепел и със мирис прашен.
ОЧАКВАХ,
покрай думите задъхани,
в пулсации сърдечни да се лутаме,
разплитайки аритмии от чувства,
недоизказани до днес на глас...
Да паднат всички камъни от шиите,
прокъсали на нормите въжето
и вчерашните ни души-удавници
да счупят яйцевидния всемир,
начало и завършек на безкрая...
Такава обич истински
ОЧАКВАХ.
Навярно ти, привикнал със стените,
зад сивия панел душа заключил,
край томчетата скучни на класици
и чаша, през стъклото на която
не би могъл да различиш
по качество
помията от лукса...
не си готов... за мен.
И вече -
зад полировката на масата от черен махагон
ме гледа не лицето ми,
а някаква неясна, от лъскавост размазана
новодобита същност
и мен ме няма в стаята.
Отдавна хвърлих ключа през рамо
и избягах.
Душата си да търся.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...