14 апр. 2007 г., 18:19

Бягство

781 0 8
  
 

ОЧАКВАХ
да се срути утрото,
звездите във очите ни да паднат,
луната да одраска полировката
на масата от тъмен махагон,
да се взриви на полилея слънцето
и да угасне нейде - зад тапетите
със цвят на пепел и със мирис прашен.
ОЧАКВАХ,
покрай думите задъхани,
в пулсации сърдечни да се лутаме,
разплитайки аритмии от чувства,
недоизказани до днес на глас...
Да паднат всички камъни от шиите,
прокъсали на нормите въжето
и вчерашните ни души-удавници
да счупят яйцевидния всемир,
начало и завършек на безкрая...
Такава обич истински
ОЧАКВАХ.
Навярно ти, привикнал със стените,
зад сивия панел душа заключил,
край томчетата скучни на класици
и чаша, през стъклото на която
не би могъл да различиш
по качество
помията от лукса...
не си готов... за мен.
И вече -
зад полировката на масата от черен махагон
ме гледа не лицето ми,
а някаква неясна, от лъскавост размазана
новодобита същност
и мен ме няма в стаята.
Отдавна хвърлих ключа през рамо
и избягах.
Душата си да търся.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...