марси (Мери Добрева) марси (Мери Добрева)
1 120
14.04.2007 г., 18:19

Бягство

776 0 8
  
 

ОЧАКВАХ
да се срути утрото,
звездите във очите ни да паднат,
луната да одраска полировката
на масата от тъмен махагон,
да се взриви на полилея слънцето
и да угасне нейде - зад тапетите
със цвят на пепел и със мирис прашен.
ОЧАКВАХ,
покрай думите задъхани,
в пулсации сърдечни да се лутаме,
разплитайки аритмии от чувства,
недоизказани до днес на глас...
Да паднат всички камъни от шиите,
прокъсали на нормите въжето
и вчерашните ни души-удавници
да счупят яйцевидния всемир,
начало и завършек на безкрая...
Такава обич истински
ОЧАКВАХ.
Навярно ти, привикнал със стените,
зад сивия панел душа заключил,
край томчетата скучни на класици
и чаша, през стъклото на която
не би могъл да различиш
по качество
помията от лукса...
не си готов... за мен.
И вече -
зад полировката на масата от черен махагон
ме гледа не лицето ми,
а някаква неясна, от лъскавост размазана
новодобита същност
и мен ме няма в стаята.
Отдавна хвърлих ключа през рамо
и избягах.
Душата си да търся.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0