6 oct 2024, 15:39

Бягство от Вавилон

  Poesía
467 0 0

Шуми тревожно леденият град,

превръща се страхът му в кални буци.

Измамен следва дадения такт,

погълнат от засилващите звуци.

 

Обсебен от прастарата лъжа,

че може сам от мъката да се избави.

Спасение да стане за своята душа,

смъртта със хитрост да ограби.

 

Твори безсмъртието си фалшиво

по вавилонски дръзко и стремглаво.

Забравил, Кой отне убийственото жило,

Кой изостави дадената вечна слава.

 

Къде е смисълът и изобилието на живота,

и как да спре светът да следва този такт?

Нима кръвта на Господа, проляна на Голгота

не е спасението от смъртта, безспорен факт.

 

Шуми тревожно леденият град,

и разтопява образуваните буци.

Но някой дава му от истинския хляб

и хармонията се завръща в неговите звуци.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...