Шуми тревожно леденият град,

превръща се страхът му в кални буци.

Измамен следва дадения такт,

погълнат от засилващите звуци.

Обсебен от прастарата лъжа,

че може сам от мъката да се избави.

Спасение да стане за своята душа,

смъртта със хитрост да ограби.

Твори безсмъртието си фалшиво

по вавилонски дръзко и стремглаво.

Забравил, Кой отне убийственото жило,

Кой изостави дадената вечна слава.

Къде е смисълът и изобилието на живота,

и как да спре светът да следва този такт?

Нима кръвта на Господа, проляна на Голгота

не е спасението от смъртта, безспорен факт.

Шуми тревожно леденият град,

и разтопява образуваните буци.

Но някой дава му от истинския хляб

и хармонията се завръща в неговите звуци.