6.10.2024 г., 15:39

Бягство от Вавилон

459 0 0

Шуми тревожно леденият град,

превръща се страхът му в кални буци.

Измамен следва дадения такт,

погълнат от засилващите звуци.

 

Обсебен от прастарата лъжа,

че може сам от мъката да се избави.

Спасение да стане за своята душа,

смъртта със хитрост да ограби.

 

Твори безсмъртието си фалшиво

по вавилонски дръзко и стремглаво.

Забравил, Кой отне убийственото жило,

Кой изостави дадената вечна слава.

 

Къде е смисълът и изобилието на живота,

и как да спре светът да следва този такт?

Нима кръвта на Господа, проляна на Голгота

не е спасението от смъртта, безспорен факт.

 

Шуми тревожно леденият град,

и разтопява образуваните буци.

Но някой дава му от истинския хляб

и хармонията се завръща в неговите звуци.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...