13 may 2008, 10:44

Бях...

  Poesía
963 0 1

Каза ми да си вървя,

но искаш да остана,

каза ми, че си сама,

че нямаш в мен ти вяра,

каза ми, че днес съм друг,

че гласът ми се променя,

че сякаш правя го напук,

че мисълта ми с друга се заменя.

 

Но аз живях във фарс и във измама,

бях такъв, какъвто трябва, не какъвто съм,

сега съм истински - реален съм като гората,

не живея вече с таз имама, с този сън,

човек съм, стъпил здраво на земята

и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Наумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • човек съм, стъпил здраво на земята

    и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.

    !!!!!Смело напред!!!Хубав стих!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...