Каза ми да си вървя,
но искаш да остана,
каза ми, че си сама,
че нямаш в мен ти вяра,
каза ми, че днес съм друг,
че гласът ми се променя,
че сякаш правя го напук,
че мисълта ми с друга се заменя.
Но аз живях във фарс и във измама,
бях такъв, какъвто трябва, не какъвто съм,
сега съм истински - реален съм като гората,
не живея вече с таз имама, с този сън,
човек съм, стъпил здраво на земята
и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.
© Веселин Наумов Todos los derechos reservados
и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.
!!!!!Смело напред!!!Хубав стих!!!