Каза ми да си вървя,
но искаш да остана,
каза ми, че си сама,
че нямаш в мен ти вяра,
каза ми, че днес съм друг,
че гласът ми се променя,
че сякаш правя го напук,
че мисълта ми с друга се заменя.
Но аз живях във фарс и във измама,
бях такъв, какъвто трябва, не какъвто съм,
сега съм истински - реален съм като гората,
не живея вече с таз имама, с този сън,
човек съм, стъпил здраво на земята
и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.
© Веселин Наумов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
