13 мая 2008 г., 10:44

Бях...

967 0 1

Каза ми да си вървя,

но искаш да остана,

каза ми, че си сама,

че нямаш в мен ти вяра,

каза ми, че днес съм друг,

че гласът ми се променя,

че сякаш правя го напук,

че мисълта ми с друга се заменя.

 

Но аз живях във фарс и във измама,

бях такъв, какъвто трябва, не какъвто съм,

сега съм истински - реален съм като гората,

не живея вече с таз имама, с този сън,

човек съм, стъпил здраво на земята

и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Наумов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • човек съм, стъпил здраво на земята

    и не ще ме трогнат ничии слова за таз промяна.

    !!!!!Смело напред!!!Хубав стих!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...