Бял гълъб

Като птица се рее моята душа,

бял гълъб от мен понякога излита.

Отправя се към хората със заръка,

да занесе словата ми и пак долита.

За моите българи пиша и за тях творя,

стихове за живота, морето и любовта.

Да ги зарадвам и стопля нечия душа,

да се завърне на лицата им усмивката.

И чакат с надежда хората тъжни,

да се появи бял гълъб, да ги навести.

Да забравят за тъгата и болката,.

да им върне той надеждата и вярата.

Той не се плаши от ястребите сиви,

птици яростни , жестоки и диви.

Лети той и отнася моите свидни слова,

достига до хората и се връща в моята душа!