Бял гълъб
Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита.
За моите българи пиша и за тях творя,
стихове за живота, морето и любовта.
Да ги зарадвам и стопля нечия душа,
да се завърне на лицата им усмивката.
И чакат с надежда хората тъжни,
да се появи бял гълъб, да ги навести.
Да забравят за тъгата и болката,.
да им върне той надеждата и вярата.
Той не се плаши от ястребите сиви,
птици яростни , жестоки и диви.
Лети той и отнася моите свидни слова,
достига до хората и се връща в моята душа!
© Валентин Миленов All rights reserved.
